Паяците в буркана започнаха да се ядат един друг
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
24 юни 2023 година
Не съм ви разказала за това – бях с гипсирана ръка и не можех да пиша, но на 24 февруари 2023 година, в годишнината от нахлуването, се събрахме с приятели в едно малко кафене.
Тогава още нямаше потребност да резервираме маса, всички заведения бяха полупразни. Нарекохме нашата сбирка „ пир на оживелите “. Дванайсет души, всичките от Салтивка (квартал в Харкив – бел. прев.)
Предложих всеки от нас вместо да споделя тост, да каже какво за него е Победата.
– Колко забавно поркате! – учуди се келнерът и се задържа край нашата маса. Освен нашата компания в кафенето годишнината я отбелязваха единствено групичка военни.
И това в действителност се оказа забавно. Защото нито един от дванайсетте, вдигайки чашата си, не се повтори. За всеки това беше нещо свое, основно, само че цялата картина се състоеше от мозаечни етапи на украинската победа.
– Когато джуджето пукне!
– Когато всички виновници се озоват на подсъдимата скамейка в Хага.
– Когато всички наши бойци се върнат вкъщи.
– Когато тези гадове изплатят всички репарации до копейка.
– Когато влезем в Европейски Съюз и НАТО и унищожим всички врагове.
Алексей, нашият „ постоянно изтрезнял водач “, вдигайки чашата си с компот, сподели:
„ Победата за мен ще дойде тогава, когато тези паяци в буркана започнат да се ядат един различен. “
Тогава единствено повдигнахме раменете. А в този момент пущам новините и чета: „ Вагнеровците спретнаха въоръжен бунт във Воронеж “ … И мисля – ех, Льоша! Твоят стадий към този момент започва!
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
24 юни 2023 година
Не съм ви разказала за това – бях с гипсирана ръка и не можех да пиша, но на 24 февруари 2023 година, в годишнината от нахлуването, се събрахме с приятели в едно малко кафене.
Тогава още нямаше потребност да резервираме маса, всички заведения бяха полупразни. Нарекохме нашата сбирка „ пир на оживелите “. Дванайсет души, всичките от Салтивка (квартал в Харкив – бел. прев.)
Предложих всеки от нас вместо да споделя тост, да каже какво за него е Победата.
– Колко забавно поркате! – учуди се келнерът и се задържа край нашата маса. Освен нашата компания в кафенето годишнината я отбелязваха единствено групичка военни.
И това в действителност се оказа забавно. Защото нито един от дванайсетте, вдигайки чашата си, не се повтори. За всеки това беше нещо свое, основно, само че цялата картина се състоеше от мозаечни етапи на украинската победа.
– Когато джуджето пукне!
– Когато всички виновници се озоват на подсъдимата скамейка в Хага.
– Когато всички наши бойци се върнат вкъщи.
– Когато тези гадове изплатят всички репарации до копейка.
– Когато влезем в Европейски Съюз и НАТО и унищожим всички врагове.
Алексей, нашият „ постоянно изтрезнял водач “, вдигайки чашата си с компот, сподели:
„ Победата за мен ще дойде тогава, когато тези паяци в буркана започнат да се ядат един различен. “
Тогава единствено повдигнахме раменете. А в този момент пущам новините и чета: „ Вагнеровците спретнаха въоръжен бунт във Воронеж “ … И мисля – ех, Льоша! Твоят стадий към този момент започва!
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ